В идеалния случай масата на всеки ротационен детайл (ротор) би следвало да е разпределена спрямо оста на въртене по такъв начин, че центробежните сили от всички елементи взаимно да се уравновесяват , т.е. масовият център да съвпада с оста на въртене. Когато това условие не е спазено върху ротора действат неуравновесени центробежни сили, които предизвикват допълнителни динамични реакции в опорите предизвикващи вибрации.
Вибрациите породени от неуравновесеност (дебаланс) на ротора са с честота равна на честотата на въртене на ротора. Причина за това е, че векторът на дебаланса респ. тежката точка на ротора извършва по едно пълно завъртане от 0 до 360 градуса при всеки оборот на ротора. В резултат на това за едно пълно завъртане на ротора имаме един пълен цикъл на динамично натоварване на опорите, което пък от своя страна поражда циклично микро преместване на лагерните възли. Така създадената вибрация от дебаланс има характер на синусоида и съответно може да се представи като вектор в полярната координатна система, стига да имаме отправна (реперна) точка, която да определя ъгловото начало на системата.
Измерването на дебаланса се постига чрез измерване на вектора на оборотната вибрация на даден ротор, респ. на лагерните опори на ротора.

Ремъчните честоти са по-малки от оборотите на задвижващия или задвижвания механизъм. При износване, разхлабване или несъответствие обикновено се пораждат 3, 4 – кратни честоти на ремъчната честота. Обикновено амплитудите са непостоянни, понякога пулсиращи със оборотите на задвижващата или задвижваната шайба. Определянето на износване или несъосност на ремъчната предавка става при наличие на високи амплитуди на ремъчната честота.

Взаимното положение на валовете на два съседни ротора, измерено в мястото на тяхното съединяване при разкуплирано състояние в практиката е прието да се характеризира с термина “центровка”. Ако осите на два вала идеално съвпадат тогава се говори за добро качество на центровката на валовете. Ако осевите линии не съвпадат то става въпрос за лошо качество на центровката и се използва термина “несъосност”.
Различават се два основни вида несъосност:
Радиална несъосност е паралелно взаимно отместване на осите на двата центрирани ротора.
Ъглова несъосност е пречупване на осите на валовете но при съвпадане на центровете им в мястото на куплиране. При описване на ъгловата разцентровка често се използва термина “разкритие на съединителите”. В основата на този термин е залегнал начина на контрол за наличие на ъглова несъосност с измерване на хлабината между валовете в няколко точки по диаметъра.
Срещащите се в практиката случаи на несъосност винаги се явяват комбинирани и обикновенно включват елементи от двата споменати по-горе типа. При извършване на спектрална диагностика се проявява най-силно изразената несъосност.

Резонанс се появява при съвпадане на честотата на възбуждащите колебания със собствената честота на системата и може да причини усилване на амплитудата на вибрациите до стойности, които да предизвикат авария и преждевремени откази на оборудването. Причина за изпадане в състояние на резонанс може да бъде близка собствена честота на ротора, корпуса на агрегата или фундамента до работните обороти на съответната машина. Необходимо е да се знае, че ако работните обороти на даден ротор съвпадат с резонансните (така наречените критични) скорости или са близки до тях, то е невъзможно да бъде извършено балансиране.

Вибрациите от магнитен произход /за краткост – магнитни вибрации/ се предизвикват от действието на електромагнитните сили. Затова те биват същите основни видове както силите – радиални, тангенциални и аксиални. В зависимост от това, каква част от машината вибрира, се различават вибрации на зъбите или полюсите на статора и ротора в различни направления, вибрации на корпуса, лагерните щитове, на вала и на цялата машина с фундамента /т.нар. структурни вибрации/.

Вибрациите в следствие на аеродинамични или хидравлични сили могат да бъдат причинени от различни явления. Част от тях са Турболентност на потока, Кавитация и поява на висока лопатъчна честота.